Съжеляваме за неудобството

Лятна детска академия 2011


Новини
За нас
Нашият град
Екология
Спорт
Музика
Мода
Екскурзия
Автомобили


Русе. Един невероятен град, тъй изящен, красив и привлекателен, че сигурно чуждестранните туристи идват в България специално, за да го видят, привлечени от хубостта му. Всъщност той е най-големият град в България, разположен на Дунава. Не случайно първото му наименование е Сексагинта Приста, означаващо Пристанище на 60-те кораба.

От ХVІ век насетне градът на десния бряг на река Дунав (днешният Русе) е познат с османското си название Русчук. Русе е освободен от османско иго на 20 февруари 1878 г., когато руските войски начело с ген. Тотлебен влизат в града. След Освобождението Русе става най-голяемият град и стопански център на Княжество България.

Неговата икономика се развива успешно, което се отразява на европейския облик на неговата архитектура. Между двете световни войни градът бил засегнат от голямата световна криза. Закрили се много фирми и банки. Оттеглят се най-големите чуждестранни фирми.

От 1935 г. за кмет на Русе бил назначен инж. Кирил Старцев и благодарение на неговата активна работа в навечерието на Втората световна война градът отново е в стопански и културен подем, населяван от 51 000 жители. През 1935 г. е открито Параходство Българско речно плаване, през 1939 г. Халите, през 1940 г. – Съдебната палата и фериботът Русе – Гюргево. За няколко десетилетия градът се превръща в един от най-големите центрове. Населението му нараства значително, градът става четвърти по брой жители.

През 1954 г. е построен Дунав мост, след това ново пристанище, две ж.п. гари, летище. Построяват се нови жилищни блокове и комплекси, силно развитие получава културния сектор.

През 1948 г. се създава Симфоничен оркестър, от 1959 г. – Филхармония. През 1949 г. е създадена и Русенска опера, а от 1961 г. възниква международният фестивал „Мартенски музикални дни”, утвърждават се джаз-фестивалите и регионалния фолклорен фестивал “Златната гъдулка”. Русе има и театрален фестивал, който носи името „Театрален пристан на голямата река”. Утвърждават се Драматичния театър “Сава Огнянов”, художествената галерия, Регионалният исторически музей, който е един от единадесетте най-големи музеи в страната. През 1972 г. в Русе е открит телевизионен център, а през 1976 г. е построена и телевизионна кула, висока 201 метра – най-високата на Балканите.

И наистина е вярно, че няма нищо по-хубаво от това да се разхождаш по кея, докато косата ти се развява, гледайки прекрасните вълнички, получени от някоя лодка или корабче, и ослепен от залеза, който те кара да се чувстваш на седмото небе. В Русе има толкова много забележителности, че може би цели две страници няма да ни стигнат да ги изброим. Една любима на русенци сграда, която впечатлява с архитектурата си е Доходното здание. Днес русенци се гордеят със своя добре развит и „обзаведен” град, който обяснява нашествието от туристи, най-много румънци. Една от причините, разбира се, е архитектурата, парковете, паметниците. Трябва да се гордеем с нашия град, достоен за столица на България!

Калина Кръстева




Паметниците на Русе

Русе винаги е бил един от културните центрове на България. С неговата архитектура, наподобяваща тази на Виена, той впечатлява със своята красота и величие. Но има и още..... Градът може да ви плени и с неговите исторически паметници. Най-впечатляващ е този на централния площад – Паметникът на свободата. Той е и част от герба на Русе. Монументът е издигнат в началото на миналия век. На върха на паметника жена държи меч в лявата си ръка, а с дясната сочи изток – посоката, от която са дошли освободителите.

Паметникът на Баба Тонка представлява триметрова статуя на великата българка, която сякаш е вперила поглед към сините води на Дунав.

В Регионалния исторически музей, има колекции, които могат да ви зашеметят. Сред тях е сребърното Боровското съкровище.

Пантеонът на възрожденците, чрез който ние се връщаме назад във времето, за да почетем нашите герои, които са се борили за по-добро бъдеще.

„Пристанището на шестдесетте кораба” или Сексагинта Приста. Това е античната крепост, чрез която ние се „сблъскваме” с живота на древните римляни и се запознаваме с малка част от тяхната история.

Къщата-музей на Захари Стоянов, показваща живота на достоен за уважение българин, живял в едно друго време. Захари Стоянов е бил част от четата на Бенковски по време на Априлското въстание и разказва за подготовката, протичането и потушаването му в своите „Записки по българските въстания”.

Галена Стоянова